0

Без сол не може да съществува нито един жив организъм

01.11.2019
В далечното минало, щом някъде откриели сол, мястото се пазело като драгоценно съкровище. Солта е била по-ценна от златото и за нея са се водили войни. На римските войници, които пазели Пътя на солта от солниците в Остия до Рим, се плащало в сол, откъде произхожда думата за надница/заплата – salario/salaire/salary (на италиански, испански, френски и английски език).

Още от древността, освен за храна и консервиране на продукти чрез осоляване, солта присъства в различни обичаи, ритуали и вярвания по всички краища на света. Използвала се при жертвоприношения, при сключването на договори, служела е за разплащане, от нея са се правели амулети, а в някои африкански страни дори са разменяли хора за сол.
Днес солта присъства на всяка трапеза, но неправилно се възприема като продукт за масова употреба с ниска пазарна стойност, с цена под 1 лв. за килограм и често е сочена като причина за различни заболявания.

Дори и ние от Българска фондация Биоразнообразие когато започвахме работата си за езерото преди повече от 20 години, имахме подобно отношение, до момента в който не станахме свидетели и участници в процеса на солодобива.  Да, морският солодобив не е никак лесна или евтина работа. Атанасовско езеро е единственото място в България, където се добива морска сол за хранителни нужди, като солодобивът тук е започнал още през далечната 1906 година. 

Процесът е много сложен и бавен, и зависи изцяло от прищевките на времето. Езерото се захранва с морска вода, която под въздействието на слънцето и вятъра,  движейки се от басейн в басейн, се сгъстява и изпарява, докато стане на сол. За да се случи това е необходима специфичната инфраструктура на солниците - диги и валове, които разделят различните по големина басейни в езерото, дълга мрежа от канали и преградни устройства и общ канал, който го обгражда и предпазва от нахлуването на сладки или замърсени води.  Процесът на кристализация на солта отнема около 2 месеца, и когато достигне между 3 и 6 см слой, започва „бялата жътва“ или нейното събиране.

Представете си знойна жега, с температури над 40 градуса и в тези условия около 100 сезонни работници с тежки лопати в ръце изгребват внимателно солта от побелелите басейни, за да не засегнат калното дъно. Кристалите се очистват и промиват, след което се трупат на големи купчини във формата на пресечени пирамиди, наречени бохори и могат до достигат до 2000 тона. Солта отлежава в тях, за да се отцеди водата, с която е промивана, след което се товари на теснолинейка (единствения транспорт в езерото) и се извозва до помещенията за допълнително промиване, смилане, сушене, йодиране и пакетиране.

Целият процес започва от  месец април и приключва около декември, като зависи изцяло от климатичните условия. Ако има обилни валежи, добивът ще бъде много нисък или направо  нулев. Средното количество сол, което добиват “Черноморски солници“ е до 40 000 тона годишно, което не може да задоволи търсенето на все повече българи, които искат да консумират българска сол, заради нейните високи качества. 
 

Бюлетин

Абонирай се